събота, 7 септември 2013 г.

Село Кошница, Дядова ряка и извора на река Арда

Поредното хубаво място, за което ще ви разкажа  е районът на Родопите около град Смолян. Тръгваме по предварително начертан маршрут, който включва крепостта Калето край село Кощница, къща за гости „Дядова ряка“ и извора на река Арда - и това всичкото в рамките на един ден.

Пътеката към крепостта Калето край село Кошница



Към Калето
Ние тръгнахме раничко сутринта, за да имаме време за всички отбивки по маршрута. При условие, че изходната ви точка е Смолян, трябва да поемете по пътя за Смилян през село Чокманово. Около 10-12 км след Смилян по пътя за село Кошница, ще видите отбивката за крепостта Калето, където има информационната табела и импровизиран паркинг. Пристигнахме на паркинга, взехме раниците и фотоапаратите и поехме нагоре по пътеката. Пътят преминава през  красиво мостче над река Арда, след което се открива и самата пътека, изградена от стъпала, поддържани от дървени трупи, която се вие по склона на хълма. Беше септември, температурите бяха високи, но горещина не се усещаше, тъй като дърветата образуваха гъста и солидна сянка, благодарение на великолепните си кичести корони. След около 30-на минути  ходене нагоре се загряхме доста, но стигнахме до величествената Проходна пещера, върху която се разполага и самата крепост Калето. 

Проходна пещера 
Усилена работа течеше по цялото трасе, имаше работници, които работеха по перилата и обезопасяването на пътеката, подравняването на терена и др. Както ви казах крепостта се намира над  Проходната пещера – природна забележителност, която някога е служила и като вход към крепостта.


В самата пещера има няколко дървени пейки с маси, които да служат на туристите като за място за почивка и утоляване на глада и жаждата. Сядайки на това място можеш да се насладиш на  прекрасен изглед и невероятна панорама към село Кошница и заобикалящите го високи върхове. След като починахме и поехме въздух потеглихме отново и след около 50-на метра над пещерата,  стигнахме до самата крепост и това, което бе останало от нея.  Докато разглеждахме там хората, които работеха ни разказаха накратко за мястото, на което се намирахме. Късноантичната и средновековна крепост е разположена на 1006 метра и е била натоварена със сериозни стратегически позиции в древността - тогава е изпълнявала военни функции, свързани със сигурността на Смолянската крепост, разположена недалеч оттук, както и контролиращи функции върху основните пътища през Родопите за Бяло море. Самата крепост няма свое име, което да е регистрирано в писмените извори, но е обявена за археологическа недвижима културна ценност с национално значение през 1955 г. 

Панорамните площадки в крепостта Калето

Стените й са изградени по така наречения “двулицев  градеж“ - ломени камъни, споени с хоросан. Разкрита е и външна бойна кула, която доказва военно-отбранителните задачи на Калето. От разказа и табелите наоколо разбрахме, че ремонтите и възстановителните работи се извършват в рамките на проект, изпълняван от Община Смолян в партньорство с Община Самотраки – Гърция, а проектът е финансиран по програма “Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013”. Повече за проекта ТУК. След като се повъртяхме и направихме снимки се изкачихме до готовите панорамни площадки и заредени положително от красивите гледки наоколо потеглихме по обратния път надолу.

Снимка за спомен в крепостта


После поехме към село Кошница - приказно красиво село, което е разположено в една котловина. А името му идва от факта, че къщите са накацали на дъното на котловината и го оформят като голяма кошница. Спряхме в центъра на селото, купихме си някои неща за хапване в магазина-кафене в центъра на селото и поехме отново на път. Продължихме през селата Могилица, Смилян и Чокманово следвайки река Арда. Село Могилица е известно с Агушевите конаци, които се намират близо до самия път, точно на центъра на селото и определено си заслужават да отделите време, да ги обиколите отвън, защото те са частна собственост и вътре не може да се влиза. 

Агушевите конаци - изтточник http://www.imotdnes.com/
Интересна ми беше историята на Агушевите конаци, които  са най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров. Този нашенски замък е построен от трима майстори в продължение на 20 години - от 1820 до 1840 г., по поръка на богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Конаците са всъщност три последователно свързани с двора жилищни и стопански сгради, които са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения. 
Продължихме за село Арда, което е известно като родното място на Валя Балканска. Плановете ни бяха да се отбием и хапнем в Екокъща „Дядова ряка” и продължим към изворите на река Арда.

В екокъща Дядова ряка

В екокъща Дядова ряка ни посрещна Ники - човекът, който е създал това приказно място, ползвайки почти само камък и дървен материал. Къщата се захранва от соларни панели и изворна вода, намира се непосредствено до борова гора, а наблизо минава игрива рекичка. Освен кокетните стаи за около десетина гости има изградени външна камина за чеверме, навес, хамаци, пейки, рибарник и др. Като резултат от използването на естествени материали се е получило едно очарователно местенце, а  всичките постройки са се слели с духа на природата наоколо.

Изворът на река Арда
Хапнахме най-вкусно приготвената риба, месо, картофки и други вкусотии, полюляхме се на люлката и отпочинали и бодри се отправихме към изворите по добре маркирана пътека, на която има изградени беседка, чешма и тоалетна. За около час приличен ход се стига до извора на река Арда - местността е красива и предразполага за посядане и похапване - имаше голяма дървена маса с пейки от двете страни, място за палене на огън и разбира се изворът на р. Арда. Поразгледахме, направихме снимки, пийнахме студена изворна вода и поехме по обратния път. На връщане спряхме в с.Смилян, за да си купим от прочутия смилянски боб и да посетим друга местна забележителност – мандрата „Родопа милк“. Там опитахме страхотни български, швейцарски и холандски сирена и си взехме за в къщи от тях. А в магазина има прекрасна колекция от играчки-кравички с различни размери, както и билки, подправки и сладка.


На връщане към Смолян си мислех за хората, които срещнах и за всички неща, които успях да видя и науча само за един прекрасен и незабравим ден. Много красиво и зареждащо място е Родопа планина и човек трябва да се връща отново и отново, за да види останалите красоти наоколо. Препоръчвам и на вас това място, защото и хората, и въздухът, и водата, и вкусът на храната е истински и много, много хубав.


Няма коментари:

Публикуване на коментар